Облечена съм в дрипи. Виж! Стоя
и чакам. Да, студено е. Треперя.
Но вярвам. И от теб не се боя.
А мина време. Как да те намеря?
В сърцето и душата ми царува глад.
Не ги вини. Такива ги обичай.
Ръцете и очите ми ги мъчи жад* -
за теб!... На студ и глад не ги обричай!
Ела! И тихо във прегръдка ме вземи.
Ще разбера, че чул си моя зов.
А сетне бавно със добро ме нахрани.
И облечи ме… облечи в любов!...
Веси_Еси (Еси)
© Еси Всички права запазени