Веси_Еси

185 резултата
  • Обвивката

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Няма го. Няма го вече сърцето ми.
    Бомба разкъса го зверски.
    С болка отломки-гротески
    пръсна във въздуха вятърът, клетият.
    Няма я. Няма я вече душата ми. ...
      254  20  24 
  • Пристрастена

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Събудих се с мъждукащо прозрение –
    пристрастия изпитвам. Непростимо е!
    Проблесна закъсняло просветление –
    без тях да съществувам, немислимо е!
    Към вътрешния чар изпитвам слабости ...
      189  18  19 
  • Щом утре луната целуне морето

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Ах, колко красиво е нощем морето
    щом влюбена в него луната трепти!
    Напомня, че пълно е с обич сърцето,
    дори и когато в нас всичко боли.
    В морето се ражда, и в него умира ...
      169  18  19 
  • Безсмислен бяг

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Дали да не загърбя днес света,
    от чувствата парливи да се скрия,
    от мислите досадни и страха
    убежище в сърцето да открия?
    Без изход ли е безнадеждността, ...
      150  16  23 
  • Моето червейче

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Живее още, в ъгълчето скрито,
    невидимо за ничие око,
    но твърде живо, доста упорито
    и страшно неуморно същество.
    И ден и нощ човърка то дълбоко, ...
      219  20  27 
  • Сиротна

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    A сякаш беше вчера (днес струва ми се сън),
    когато безразсъдно се втурвах аз навън.
    В теб влюбена безумно, притичвах час по час,
    обичах безрезервно, изпаднала в захлас.
    Забравила за грижи, обзета от екстаз, ...
      158  18 
  • Мъгла

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Над сивите улици гъста мъгла
    се вплиташе бавно във мрака.
    Стаена зад ъгъла блудна душа
    за сетен път слънце зачака.
    Обгърна мъглата заспалия град ...
      205  14  26 
  • По детски жива

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Слънчев лъч погали ме, и ето,
    усмивка се прокрадна на лицето,
    топличко му стана на сърцето,
    събуди се отново в мен детето.
    Хукнах през глава навън да тичам, ...
      128  11  16 
  • Шепот на душа

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Притихнала във шепота на чувствата
    един въпрос стихийно връхлетя:
    "Душата може ли да бъде чувствана?"
    И размислите с вас ще споделя.
    Душата често праща ни послания, ...
      156  12  15 
  • Моят познат непознат

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Влезе натрапчиво в мислите,
    без да ме питаш дори,
    дето ги няма ни титлите,
    нито покана важи.
    С поглед проникна зад зримото, ...
      151  13  27 
  • Протегната ръка

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Приятелю, защо си свел глава, защо мълчиш
    и нищо не привлича твоето внимание?
    Защо прегърбен ниско днес едва-едва вървиш,
    загубил за живот ти всякакво желание?
    Огледай се и виж – подавам своята ръка, ...
      186  15  27 
  • Препускане

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Ех, какво форсиране му падна
    пред онзи дразнещ пътен светофар!
    И юрна се събраната там банда
    без зрънце мисъл и без капка срам
    да гони Его, хвръкнало нагоре, ...
      167  12 
  • Равносметката

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Отново са скътани зимите
    дълбоко в сърцата. А мнимите
    облаги със болка платени са.
    Вините отдавна простени са.
    Забравили низост и гадости, ...
      187  14  20 
  • Сладка мистерия

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Любовта си „назаем“ не давам.
    Не отдавам на кредит душата си.
    Щом обичам – докрай се раздавам,
    но понякога … яхвам метлата.
    Туй присъщо е, знам, на жените. ...
      187  11  20 
  • Вулкан

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Клокочи в мен, спотайва се, кротува
    и сякаш тлее мъничък вулкан.
    А всъщност се подготвя да бушува
    набиращият сила великан.
    Във кратера му чувства се наслагват ...
      190  15  15 
  • Гълъбчета

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Две гълъбчета, под крилата скрили
    парченцa животворна топлина
    и в снежната виелица стопили
    леда, обхванал техните сърца.
    Очи в очи едно във друго впили – ...
      178  15  14 
  • Зъзнеща душа

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Ледено утро е, през януари.
    Вятърът брулещ свисти във ушите.
    Но вместо сребристо искрящи фанфари
    кристалчета чисти проблясват в очите.
    Всичко навред е забулено в бяло. ...
      154  11  17 
  • Страхливци по душа

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Не ги виня. Такива са родени –
    уж силни, а страхливци по душа.
    Импулс на мерзост в себе си вградили
    те рядко имат чувство на вина.
    Събуждат любовта, но не обичат. ...
      313  15  25 
  • Бяла магия

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Нека я има онази магия –
    бялата, дето орисва с любов,
    дето ни дава и смисъл, и сила,
    вплела сърцата във нечий живот!
    Нека над всичко превес придобие, ...
      144  13 
  • Любов

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Не мога да твърдя, че ми е ясно,
    но чувствам го като импулсен ток.
    В гърдите на сърцето му е тясно
    и всеки удар буен е поток.
    В стомаха ми – рояк от пеперуди – ...
      245  16  19 
  • Дарена от съдбата

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Бях благословена от съдбата,
    която подари ми дар след дар.
    Докосна ме тя нежно със позлата…
    Прекланям се пред този господар.
    Дари ми щедро здраве, тъй желано, ...
      185 
  • Фаталната

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Ех, тази чудна красавица,
    дето акъла му взе!
    Щом я превърна в избраница,
    вече съня му отне.
    Трепна тя два пъти с миглите ...
      256  14  20 
  • Тишината в мен

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Направих опит да се скрия в тишината
    от зейналата паст на луд водовъртеж,
    засмукващ с думи необмислени сърцата,
    покривайки ги с мантия от тънък скреж.
    Опитах също да се вслушам в тишината, ...
      154  10  13 
  • В името на любовта

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Аз искам да ме помниш все така:
    обичаща, усмихната, щастлива,
    в очите – онзи пламък – любовта,
    намерил своя излаз, как извира…
    "Аз искам да те помня все така"*: ...
      382  16 
  • Болка

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Сама предизвиках аз болка жестока
    щом „сбогом” ти казах. А рана дълбока
    остави раздялата. Знам, ще боли,
    но моля се времето да я смекчи.
    Очите болят ме от взиране в мрака. ...
      172  12 
  • Просто отново вали...

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Тъмно е. Вятърът брули безмилостно.
    Мракът стремглаво нахлува в душата.
    Някакъв спомен пак плува в незримото,
    влачещ след себе си болка позната.
    Тихо е. Чувствам се толкова мъничка. ...
      529  23  29 
  • С отворени очи

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Седях сама на пейката във парка
    и гледах със „отворени“ очи.
    Животът – тази властна господарка,
    минаваше край мен, от вси страни.
    Смирено беловлас самотен старец ...
      267  11  18 
  • Снежинки

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Поръсени снежинки лекокрили
    от облаче, забулено в нощта,
    в десницата ми кацнаха, открили
    измамна мигновена топлина.
    За кратък миг безгрижните снежинки ...
      253  20  31 
  • Заспиваш ли?

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Заспиваш ли?
    Аз тази нощ самотна съм във мрака,
    пак вперила невиждащи очи.
    Горкото ми сърце химера чака –
    до твоето отново да тупти. ...
      420  23  26 
  • Неочаквано мълчание

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Аз чаках да те чуя с упование,
    гласът ти да ми върне радостта.
    Но срещнах неочаквано мълчание
    и вместо радост – пареща тъга.
    Усещах, че изпитваш колебание, ...
      358  16  26 
  • Отвори сърцето си

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Отворѝ сърцето си за красотата,
    но не само за очите твои сладост,
    а за скритата – владееща душата
    и изпълваща във миг сърцето с радост.
    Отворѝ сърцето си за любовта и ...
      194  14 
  • Магията на коледната нощ

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Пленително тази нощ светят звездите,
    мелодия нежно звучи във душите,
    елхата, окъпана в злато, блести
    и Коледен дух във сърцата трепти.
    Прекрасна магия в нощта се вселява ...
      173  13  17 
  • Предколедно

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Пред Коледа обзема ни вълшебство
    и нашите души то завладява,
    навсякъде разпръсква съвършенство,
    а ледени сърца за миг стопява.
    Нахранена, поне една старица ...
      188  23 
  • Недъгави души

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Оглушителният грохот бавно ме убива,
    а в сърцето ехото отеква и застива.
    Сякаш с патерици тежки са въоръжени
    милиони по света души осакатени.
    Все по-често, Боже, в празни погледи се взирам ...
      267  17  24 
  • Спомени

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Пак бяла е зима и тихо вали.
    Душата, обаче, ранена боли.
    Сърцето от огън е станало лед,
    но ревностно пази те в спомен заклет.
    Сънувам наяве как образът твой ...
      182  13  16 
  • Наниз от догадки

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    И спусна се над нас беззвездна, плътна нощ.
    Изминаха години на случайности.
    Мълчанието можехме да срежем с нож.
    Миришеше на стъпкани потайности.
    Нанизани, догадките посяха страх ...
      273  14  21 
  • Мечти

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Мечтая да се будя със усмивка,
    лицето ми лъчите все да галят,
    и още – да превръщат ме щастливка
    в сърцето буен огън като палят.
    Мечтая от очите ми блестящи ...
      164  10  19 
  • Целувай ме бавно

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Целувай, целувай ме бавно,
    с целувки изгаряй ме ти!
    Изпивай ме, пий безпощадно,
    страстта нека сладко боли!
    Целувай, целувай ме жадно, ...
      245  15  15 
  • Прекършени крила

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Зареяло се волно птиче във простора,
    разперило безгрижно своите крила.
    Щастливо то било, летяло без умора…
    А всъщност то било е… влюбена жена.
    Но сетне, изведнъж, небето притъмняло, ...
      180  11  14 
  • Ще чакам тук

    Веси_Еси (Еси) Веси_Еси
    Поезия
    Ще чакам тук. Мълчанието свое да пречупиш.
    Душата ти да се разтърси от любов.
    Преградите, които изгради напук от глупост,
    да сринеш всичките, когато си готов.
    Ще чакам тук. Със устните си тихо ще те сричам. ...
      277  21  27 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.