Обрати
Ту с теб се извисявам,
перце в небесния простор
ту ниско долу съзерцавам,
заключена в коптор.
На думи ме издигаш,
фриволна, аз усещам лекота,
ти без усилия това постигаш,
отрязал си и моите крила.
Ту в мене предизвикваш
по малко болка, страх,
ту после се насилваш
да криеш своя гняв.
Ту първо ме привличаш
на думи колко си велик,
а после се събличаш
и ставаш кротък, мълчалив.
Ту спадове, ту със обрати
беляза моята съдба,
държанка или пък жена ти
каква съм ти сега?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени
