Обрати
Ту с теб се извисявам,
перце в небесния простор
ту ниско долу съзерцавам,
заключена в коптор.
На думи ме издигаш,
фриволна, аз усещам лекота,
ти без усилия това постигаш,
отрязал си и моите крила.
Ту в мене предизвикваш
по малко болка, страх,
ту после се насилваш
да криеш своя гняв.
Ту първо ме привличаш
на думи колко си велик,
а после се събличаш
и ставаш кротък, мълчалив.
Ту спадове, ту със обрати
беляза моята съдба,
държанка или пък жена ти
каква съм ти сега?
© Виктория Тасева All rights reserved.
