24.06.2010 г., 19:55

Образ

901 0 0

Водопад от шоколад се стича -

не знаех аз, че косите твои са това,

доскоро не вярвах, че обичам

нежното им докосване, топлината, сладостта.

 

Очите ти големи - кафе горещо,

тъй нежни са, но могат да горчат,

мислех си, че искат да ми кажат нещо,

щом топлината им кара моите също да горят.

 

Чертите ти - ненаписано писмо,

очакващи те нещо тайно и желано,

на "корабчето на живота" скъсано платно,

любовта или нещо много по-голямо.

 

С цвета на розовия залез тъжен,

покрити с нежна страст и красота,

оставящи по кожата ми незатихващ спомен,

устните ти рисуват образа на любовта.

 

В сънищата ми ти  идваш нощем,

неканен, но до болка тъй желан,

жалко, че ще си останеш образ,

но от вятъра на реалността повян...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...