Водопад от шоколад се стича -

не знаех аз, че косите твои са това,

доскоро не вярвах, че обичам

нежното им докосване, топлината, сладостта.

Очите ти големи - кафе горещо,

тъй нежни са, но могат да горчат,

мислех си, че искат да ми кажат нещо,

щом топлината им кара моите също да горят.

Чертите ти - ненаписано писмо,

очакващи те нещо тайно и желано,

на "корабчето на живота" скъсано платно,

любовта или нещо много по-голямо.

С цвета на розовия залез тъжен,

покрити с нежна страст и красота,

оставящи по кожата ми незатихващ спомен,

устните ти рисуват образа на любовта.

В сънищата ми ти  идваш нощем,

неканен, но до болка тъй желан,

жалко, че ще си останеш образ,

но от вятъра на реалността повян...