4.03.2008 г., 7:25

Образцова лъжа

720 0 16
                                                                     "Скъпи, имам главоболие. Не сега..."



Избродирах шепнешком тишината с лъжи
и окачих гоблена над леглото на стената,
там, до другите "благородни" да краси
изкуствените усмивки от сватбата...



Когато магията бе вече отминала,
но се загнезди спомен в една яйцеклетка.
От друга снимка на стената бледа
ме гледа през детски очи и усмивка.



Опитвам да отмия тръпката грешна,
но каналът отнесе в своята спирала
единствено капките закъсняла вина.
А страстта попи в душата отмаляла...



Меката хавлиена ласка жигосва
кожата, ухаеща на мандарина.
Сетивата търсят още чуждата целувка,
а образцовата съпруга - аспирина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • да колко си права, така е---- а аз вече не искам да съм образцова ---така ми хареса-п намерих себе си
  • Нямам думи!Наистина е мн добре казано всичко!Ставаш все по-добра!Прегръщам те и ще се радвам скоро пак да се видим!
  • Абсолютно.Стих написан от истинска жена.Ще те чета , за да те осмисля.
  • Ах,ах... много си добра !
  • Много интересно,много истинско.

    Избродирах шепнешком тишината с лъжи
    и окачих гоблена над леглото на стената,

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...