Slaveya (Славка)
116 874
9.11.2009 г., 10:48 ч.

Образи 

  Поезия » Бели стихове
597 0 4

Не само, защото беше огромен,

задушен от смог,

не желаех да бъда

част от него. Изпитвах страх и

не ми бе достатъчен...

.. той бе обител на образи

в които се познавах...

... неграмотни и отчаяни материалисти,

зли езици, ожесточени лица

потиснати безбожници, безморални родители

пребогати, отегчени фигури

изгубили всякъкви ценности,

в илюзии за съществуване...

... (и реших да избягам, от него)...

 

Не само, защото беше огромен,

градът,

даваше избор и не владееше

контрола на бягството,

и аз, се възползвах....

 

В часовете преди изгрев

замислено погледнах към

отсрещният връх.

Сред храстите

имаше птица, която

бе събрала в себе си образи,

различни от тези, които познавах.

Поисках да стана част от тях. А птицата

бе интелигентна, добра, свободна от материята

и ми запя:

ела, ела, в реалността

огледай се, не си сама ...

 

... Сякаш песента ме прободе.

Отърсих се от реещия си поглед,

обърнах се настрани

и на рамото ми видях

кацнала птица...

 

 

© Славка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??