Образи
Не само, защото беше огромен,
задушен от смог,
не желаех да бъда
част от него. Изпитвах страх и
не ми бе достатъчен...
.. той бе обител на образи
в които се познавах...
... неграмотни и отчаяни материалисти,
зли езици, ожесточени лица
потиснати безбожници, безморални родители
пребогати, отегчени фигури
изгубили всякъкви ценности,
в илюзии за съществуване...
... (и реших да избягам, от него)...
Не само, защото беше огромен,
градът,
даваше избор и не владееше
контрола на бягството,
и аз, се възползвах....
В часовете преди изгрев
замислено погледнах към
отсрещният връх.
Сред храстите
имаше птица, която
бе събрала в себе си образи,
различни от тези, които познавах.
Поисках да стана част от тях. А птицата
бе интелигентна, добра, свободна от материята
и ми запя:
ела, ела, в реалността
огледай се, не си сама ...
... Сякаш песента ме прободе.
Отърсих се от реещия си поглед,
обърнах се настрани
и на рамото ми видях
кацнала птица...
© Славка All rights reserved.
птица... така ми звучи по-добре 
