27.11.2016 г., 15:24

Обречен

926 1 0

Ах, колко много ѝ отива.

Виж само колко е грациозна, когато е с теб!

Виж начина, по който отмята косата си!

Виж искрицата в очите ѝ...

Колко силно блести, когато е близо до теб.

Ти май не забелязваш колко е красива...

И аз не забелязвах...

Но сега забелязвам всяко едно нещо в нея.

Виждам болката, която ѝ причиних.

Толкова много болка...

Обичах я, приятелю!

Все още я обичам, но е твърде късно.

Вгледай се в нея!

Вгледай се и ще видиш себе си.

Тя е твоето отражение.

Тя е като огледало...

Каквото ѝ покажеш, това ще получиш.

Вгледай се в очите ѝ!

Те са от друг живот.

Сякаш има някаква магия в тях!

Това ме плени завинаги.

Тя  определи живота ми!

Обречен съм да гледам

как някой друг я обича вместо мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...