27.11.2016 г., 15:24

Обречен

930 1 0

Ах, колко много ѝ отива.

Виж само колко е грациозна, когато е с теб!

Виж начина, по който отмята косата си!

Виж искрицата в очите ѝ...

Колко силно блести, когато е близо до теб.

Ти май не забелязваш колко е красива...

И аз не забелязвах...

Но сега забелязвам всяко едно нещо в нея.

Виждам болката, която ѝ причиних.

Толкова много болка...

Обичах я, приятелю!

Все още я обичам, но е твърде късно.

Вгледай се в нея!

Вгледай се и ще видиш себе си.

Тя е твоето отражение.

Тя е като огледало...

Каквото ѝ покажеш, това ще получиш.

Вгледай се в очите ѝ!

Те са от друг живот.

Сякаш има някаква магия в тях!

Това ме плени завинаги.

Тя  определи живота ми!

Обречен съм да гледам

как някой друг я обича вместо мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....