Обречени
Обречени
/Златин Неделчев/
Чудя се, утре на чий гроб ще плача
Кой ли ще бъде поредния мъртвец
Може би аз ще бъда палача
А може аз да съм тоз без живец
Утро студено гали сиви устни
Лицето безкръвно, бяло кат' чаршаф
Без божествена любов, пуста
Безименен гроб без епитаф
Издиша света, гасне във мрака
Човек до човека чакат разстрел
Безкрайна омраза, глупак до глупака
Изцедихме земята до краен предел
Давете се в жлъч, аз отказвам да бродя
В това гробище, наречено свят
В потока от сенки с мъртви сърца
В реки от кръв и трупешка смрад
Навярно съм прав, но какво от това
Мойте думи сега изглеждат безсмислени
Захвърлен, пленен в пустошта
Затварям очи във вечност измислена
Бял, черен, жълт, червен, кръвосмешения, убийства и расови дефекти
Педерас'и, курви, религиозни фанатици, друсалки, откачалки, долни политици
Болни мозъци, промити, зад усмивки праведни и лицемерни скрити
Кръв, студ, плач, смрад, мрак, жлъч, гроб, ад
Яд, война, труп, омраза, болест, ярост, смърт, проказа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златин Неделчев Всички права запазени
