14.09.2006 г., 18:04

Обречени чувства

1.2K 0 1
Рисувам твоя образ и съвършенство...
Но в сърцето ми усещам болка ,а не блаженство.
Виждам те отново тъй прекрасна -
Но душата ме боли ,а съдбата е ужасна !


Непрекъснато за тебе аз мечтая ...
но нямам право дори да те желая !
Най искрени чувства във мен напират...
но за жалост обречени те умират !


Отново аз усетих силата на любовта ,
но заедно със нея болката и скръбта !
Отново изживях щастието да обичам ....
но заедно със него-боли ме и не мога да отричам !


Мисълта към теб върви и с теб се разминава...
Болката отново пак звучи и не отминава !


Отново чувам зловещия тропот на страданието...
след него не закъснява и отчаянието !
Отчаяние болка и скръб -
попити със толкова много кръв !


Обичам те ,но не съжалявам !
Страдам за теб ,но не забравям-
как до мене ти стоеше...
и надежда и подкрепа беше !!!


Обичам те до болка ,не забравяй !!!
Едва ли има за теб значение,
Но моля те не ме оставяй...
а дай ми сила и опрощение !










Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Емил, този стих е написан много дълъг, мисля, че има много неща, които ще научиш в сайта. Като за 17 годишен не е зле. Опитай нещо по-кратко, но по- точно и нестандартно като рима.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...