14.09.2006 г., 18:04 ч.

Обречени чувства 

  Поезия
904 0 1
Рисувам твоя образ и съвършенство...
Но в сърцето ми усещам болка ,а не блаженство.
Виждам те отново тъй прекрасна -
Но душата ме боли ,а съдбата е ужасна !


Непрекъснато за тебе аз мечтая ...
но нямам право дори да те желая !
Най искрени чувства във мен напират...
но за жалост обречени те умират !


Отново аз усетих силата на любовта ,
но заедно със нея болката и скръбта !
Отново изживях щастието да обичам ....
но заедно със него-боли ме и не мога да отричам !


Мисълта към теб върви и с теб се разминава...
Болката отново пак звучи и не отминава !


Отново чувам зловещия тропот на страданието...
след него не закъснява и отчаянието !
Отчаяние болка и скръб -
попити със толкова много кръв !


Обичам те ,но не съжалявам !
Страдам за теб ,но не забравям-
как до мене ти стоеше...
и надежда и подкрепа беше !!!


Обичам те до болка ,не забравяй !!!
Едва ли има за теб значение,
Но моля те не ме оставяй...
а дай ми сила и опрощение !










© Емил Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Емил, този стих е написан много дълъг, мисля, че има много неща, които ще научиш в сайта. Като за 17 годишен не е зле. Опитай нещо по-кратко, но по- точно и нестандартно като рима.
Предложения
: ??:??