Обречено
893
0
1
Обречено
Зловонието на тълпата
отнася моя смутен дух,
за да отнеме тишината
и образа на всеки звук.
Безмълвието е тегоба
и злато, плащано чрез кръв,
а вчерашният ден погълна
безстрашието - моят лъв.
Броя, на пръсти приповдигнат,
и търся знака на скръбта
върху зениците на онзи,
когото вдигнах от пръстта.
Едва прогледнала душата,
се срива в пъклената страст.
Това е миг на самотата,
обречена да бъде в нас.
Приятели и други разни
въртят се с вихъра на танц,
объркващ мои възприятия,
лакирани с повяхващ гланц.
Краката ми не тичат вече,
а с плъзгане вървят напред
и си поставят бариера
след всяко падане, без ред.
А краят - толкова далече,
е, може би, начален път
всред лабиринта от човеци,
подмамени от чужда плът.
Измамна или благодатна
е мисълта, покрита с прах,
задавящ нежни обоняния
и призрак на настъпващ крах.
Историята ни предрича
и обещава смисъл нов,
и неусетно се превръщаш
в безименен, блуждаещ сноб.
Брегът отплава, след завоя
илюзия потъва с теб.
Суетно ще извикаш: "Помощ!",
потъвайки в бездънна степ.
И погледът ще се разпадне
пред идола на моя враг.
Гладът от устните ще падне.
Ще го замести вечен мрак.
Зловонието на тълпата
отнася моя смутен дух,
за да отнеме тишината
и образа на всеки звук.
Безмълвието е тегоба
и злато, плащано чрез кръв,
а вчерашният ден погълна
безстрашието - моят лъв.
Броя, на пръсти приповдигнат,
и търся знака на скръбта
върху зениците на онзи,
когото вдигнах от пръстта.
Едва прогледнала душата,
се срива в пъклената страст.
Това е миг на самотата,
обречена да бъде в нас.
Приятели и други разни
въртят се с вихъра на танц,
объркващ мои възприятия,
лакирани с повяхващ гланц.
Краката ми не тичат вече,
а с плъзгане вървят напред
и си поставят бариера
след всяко падане, без ред.
А краят - толкова далече,
е, може би, начален път
всред лабиринта от човеци,
подмамени от чужда плът.
Измамна или благодатна
е мисълта, покрита с прах,
задавящ нежни обоняния
и призрак на настъпващ крах.
Историята ни предрича
и обещава смисъл нов,
и неусетно се превръщаш
в безименен, блуждаещ сноб.
Брегът отплава, след завоя
илюзия потъва с теб.
Суетно ще извикаш: "Помощ!",
потъвайки в бездънна степ.
И погледът ще се разпадне
пред идола на моя враг.
Гладът от устните ще падне.
Ще го замести вечен мрак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ди Цветкова Всички права запазени
