Обречено
901
0
1
Обречено
Зловонието на тълпата
отнася моя смутен дух,
за да отнеме тишината
и образа на всеки звук.
Безмълвието е тегоба
и злато, плащано чрез кръв,
а вчерашният ден погълна
безстрашието - моят лъв.
Броя, на пръсти приповдигнат,
и търся знака на скръбта
върху зениците на онзи,
когото вдигнах от пръстта.
Едва прогледнала душата,
се срива в пъклената страст.
Това е миг на самотата,
обречена да бъде в нас.
Приятели и други разни
въртят се с вихъра на танц,
объркващ мои възприятия,
лакирани с повяхващ гланц.
Краката ми не тичат вече,
а с плъзгане вървят напред
и си поставят бариера
след всяко падане, без ред.
А краят - толкова далече,
е, може би, начален път
всред лабиринта от човеци,
подмамени от чужда плът.
Измамна или благодатна
е мисълта, покрита с прах,
задавящ нежни обоняния
и призрак на настъпващ крах.
Историята ни предрича
и обещава смисъл нов,
и неусетно се превръщаш
в безименен, блуждаещ сноб.
Брегът отплава, след завоя
илюзия потъва с теб.
Суетно ще извикаш: "Помощ!",
потъвайки в бездънна степ.
И погледът ще се разпадне
пред идола на моя враг.
Гладът от устните ще падне.
Ще го замести вечен мрак.
Зловонието на тълпата
отнася моя смутен дух,
за да отнеме тишината
и образа на всеки звук.
Безмълвието е тегоба
и злато, плащано чрез кръв,
а вчерашният ден погълна
безстрашието - моят лъв.
Броя, на пръсти приповдигнат,
и търся знака на скръбта
върху зениците на онзи,
когото вдигнах от пръстта.
Едва прогледнала душата,
се срива в пъклената страст.
Това е миг на самотата,
обречена да бъде в нас.
Приятели и други разни
въртят се с вихъра на танц,
объркващ мои възприятия,
лакирани с повяхващ гланц.
Краката ми не тичат вече,
а с плъзгане вървят напред
и си поставят бариера
след всяко падане, без ред.
А краят - толкова далече,
е, може би, начален път
всред лабиринта от човеци,
подмамени от чужда плът.
Измамна или благодатна
е мисълта, покрита с прах,
задавящ нежни обоняния
и призрак на настъпващ крах.
Историята ни предрича
и обещава смисъл нов,
и неусетно се превръщаш
в безименен, блуждаещ сноб.
Брегът отплава, след завоя
илюзия потъва с теб.
Суетно ще извикаш: "Помощ!",
потъвайки в бездънна степ.
И погледът ще се разпадне
пред идола на моя враг.
Гладът от устните ще падне.
Ще го замести вечен мрак.
© Ди Цветкова All rights reserved.
