Обреченост
Как не дочуваш на копитата тътена,
като екнат в съня и наяве?
По пълнолуние тихо догаря,
недопушена, мойта цигара.
После паля поредна - да вдишам
от горчивост и тази раздяла.
Непреглътната болка изгаря
не дробовете, а че тебе те няма.
А звезда от небето ме гледа
и усмихната шепне ми нещо.
Зная, че така е обречено -
след боленето пак да се връщаш.
Не лек, ни за мен е решение.
Няма път без препъване, ставане.
Безпризорна любов приютявам,
а в съня си съм с тебе в летене.
Кон да имах през преспи да литна,
за да стигна запролетена земята,
там сред тучни поля да развържа
своя зов, от любов побеляла.
Всеки има орисници в пътя си
и живее живота си... някакси.
Да те обичам така ми е писано,
а да те имам само в съня си.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Kрасива орис, Джейни! Честит празник!
-
!!!
-
"Да те обичам така ми е писано,
а да те имам само в съня си."
Силен стих !Като вой към луната
като зов към незнайна съдба...
Както влюбен ръмжи единакът,
тъй затваря вратата сънят...
-
Ще се връщам към този стих!
-
И в болката раждаш красиви стихове!!!
-
Страхотно, нежно и доста вопълно. Няма невъзможна любов, особено ако е искрена нежна и чиста. Не и докато не се откажем от нея. Тя започва от съня, където идва неканена, но искрена. После превзема мислите и я наричаме грешна, заради предразсъдаците на обществото, заради личните си скруполи и отговорноста за някого. След това я признаваме пред себе си с неизменното чувство на някаква объркана вина. После се успокояваме , че от любопитство ще видим какво ще станес нея. А всъщност дълбоко в сърцето си знаем , че я искаме и вече сме нейни.
Хареса ми. Поздрави.
-
Много емоционален стих! И най- невъзможната любов е за предпочитане пред кошмарите и възможната омраза! Поздравления!!!
-
Хареса ми.
-
Невъзможната любов...винаги нея мечтаем!
И тя става...болка...
Поздравления, Джейни!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
