Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
13 feb 2010, 10:47

Обреченост 

  Poesía » Versos blancos
5.0 / 6
684 0 9
Как не дочуваш на копитата тътена,
като екнат в съня и наяве?
По пълнолуние тихо догаря,
недопушена, мойта цигара.
После паля поредна - да вдишам
от горчивост и тази раздяла.
Непреглътната болка изгаря
не дробовете, а че тебе те няма.
А звезда от небето ме гледа
и усмихната шепне ми нещо.
Зная, че така е обречено -
след боленето пак да се връщаш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »