24.11.2007 г., 9:14

Обреченост

Поезия

718 0 5

Съскаща пропаст усмихва се хищно,
бездънна! На дъното себе си виждам.
Познах се! Но сякаш това е излишно,
откривайки мен, радостта си обиждам.

Волята моя се сви ощетена
и може би свикнах със тази идея.
"Без болка душата била извисена".
Но аз нямам сили да бъда без нея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Cursed (Димитрина Иванова)

"Без болка душата била извисена".
Но аз нямам сили да бъда без нея...

Така е-самотата и болката ти носят или мъдрост и знания, или лудост, зависи от теб.

2007-12-25T14:50:42+02:00
Demonica (Мони Божилова)

болката води към пропастта, но и е тази,
която те кара да преодоляваш трудностите
и тогава страданието извисява душата.

2007-11-29T16:37:34+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Прекрасно, истинско и мъдро.
Така си е ,мила Петя. С обич.

2007-11-24T10:07:52+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Много мъдро,силно и истинско.Поздравления!И излизай по-бързо от пропастта...

2007-11-24T09:49:36+02:00
Senni (Силвия)

Много е силно!Харесва ми.Поздрави за прекрасния стих.

2007-11-24T09:16:59+02:00