24 нояб. 2007 г., 09:14

Обреченост

Поэзия

725 0 5

Съскаща пропаст усмихва се хищно,
бездънна! На дъното себе си виждам.
Познах се! Но сякаш това е излишно,
откривайки мен, радостта си обиждам.

Волята моя се сви ощетена
и може би свикнах със тази идея.
"Без болка душата била извисена".
Но аз нямам сили да бъда без нея...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Cursed (Димитрина Иванова)

"Без болка душата била извисена".
Но аз нямам сили да бъда без нея...

Така е-самотата и болката ти носят или мъдрост и знания, или лудост, зависи от теб.

2007-12-25T14:50:42+02:00
Demonica (Мони Божилова)

болката води към пропастта, но и е тази,
която те кара да преодоляваш трудностите
и тогава страданието извисява душата.

2007-11-29T16:37:34+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Прекрасно, истинско и мъдро.
Така си е ,мила Петя. С обич.

2007-11-24T10:07:52+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Много мъдро,силно и истинско.Поздравления!И излизай по-бързо от пропастта...

2007-11-24T09:49:36+02:00
Senni (Силвия)

Много е силно!Харесва ми.Поздрави за прекрасния стих.

2007-11-24T09:16:59+02:00