24 нояб. 2007 г., 09:14

Обреченост 

  Поэзия
5.0 / 2
605 0 5
Съскаща пропаст усмихва се хищно,
бездънна! На дъното себе си виждам.
Познах се! Но сякаш това е излишно,
откривайки мен, радостта си обиждам.
Волята моя се сви ощетена
и може би свикнах със тази идея.
"Без болка душата била извисена".
Но аз нямам сили да бъда без нея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Косева Все права защищены

Предложения
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Сказку о троих сестрицах, О прекраснейших девицах. Рассказать хочу вам я, Так что, слушайте, друзья!...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...

Ещё произведения »