Aske (Петя Косева)
110 452
24 нояб. 2007 г., 09:14

Обреченост 

  Поэзия
555 0 5
Съскаща пропаст усмихва се хищно,
бездънна! На дъното себе си виждам.
Познах се! Но сякаш това е излишно,
откривайки мен, радостта си обиждам.

Волята моя се сви ощетена
и може би свикнах със тази идея.
"Без болка душата била извисена".
Но аз нямам сили да бъда без нея...

© Петя Косева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Без болка душата била извисена".
    Но аз нямам сили да бъда без нея...

    Така е-самотата и болката ти носят или мъдрост и знания, или лудост, зависи от теб.
  • болката води към пропастта, но и е тази,
    която те кара да преодоляваш трудностите
    и тогава страданието извисява душата.
  • Прекрасно, истинско и мъдро.
    Така си е ,мила Петя. С обич.
  • Много мъдро,силно и истинско.Поздравления!И излизай по-бързо от пропастта...
  • Много е силно!Харесва ми.Поздрави за прекрасния стих.
Предложения
: ??:??