Nov 24, 2007, 9:14 AM

Обреченост

  Poetry
723 0 5
Съскаща пропаст усмихва се хищно,
бездънна! На дъното себе си виждам.
Познах се! Но сякаш това е излишно,
откривайки мен, радостта си обиждам.

Волята моя се сви ощетена
и може би свикнах със тази идея.
"Без болка душата била извисена".
Но аз нямам сили да бъда без нея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Без болка душата била извисена".
    Но аз нямам сили да бъда без нея...

    Така е-самотата и болката ти носят или мъдрост и знания, или лудост, зависи от теб.
  • болката води към пропастта, но и е тази,
    която те кара да преодоляваш трудностите
    и тогава страданието извисява душата.
  • Прекрасно, истинско и мъдро.
    Така си е ,мила Петя. С обич.
  • Много мъдро,силно и истинско.Поздравления!И излизай по-бързо от пропастта...
  • Много е силно!Харесва ми.Поздрави за прекрасния стих.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...