Колко си красив
и как ухаеш само.
И тази палава къдрица
над високото ти чело.
Нежно ме притискаш
към коравото си рамо.
Обгръщаш ме цялата
с облак от желание.
Разтварям се в него
с радостен вик
и летя във висините.
Вече нямам тяло.
Сигурно това е сбъдване
на обредната клетва.
Докрай да бъдем вече
с теб едно цяло.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени