4.02.2012 г., 14:10

Обричане

980 0 1

Отдавам ти се с тяло и с душа:
да те обичам, вярвам и прощавам,
да те желая, топля и ценя,
прегръщам, пазя, утешавам.
В замяна нищо не желая,
каквото искаш, ще ми върнеш сам.
В сърцето си човек накрая
сам избира кой да бъде негов храм.
А аз? Аз пак ще те обичам,
дори когато само си мълчим.
Мълчанието е равно на обричане,
че макар и тихо, двама ще вървим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...