Обръщане на телескопа
Дали със гневни думи ще успеем
да променим за миг света?
Дали с иронията ще осмеем
недъзите в човешката душа?
Ще можем ли със сила да принудим
да грее слънцето в захлас,
щом сянката не смеем да прокудим,
протегнала ръце в несвяст.
Когато сме вторачени в трескàта,
заседнала във чуждите очи,
то виждаме ли в нас гредата,
залостила сърцето без мечти.
Оплакващи погубената младост,
проклинащи жестоката съдба,
забравяме, че изворът за радост
бълбука само в светлата душа.
Надраснали човешката природа,
изхвърлили днес помислите зли,
насочили обратно телескопа,
да станем хора... малко по-добри!
© Таня Мезева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Йога за душата
-
Светла душа имаш, мила Таня! Обич струи от стиха ти.
-
Злото само се разлиства
и бързо попива във мислите.
На доброто му трябва ръка и сърце
да покълне и плод да даде.
И твоето сърце е от тези, които помагат на доброто да се вкорени.Поздравления Таня, за идеята.И послушай kasius. -
Да бъдем все по - добри, тази ни е мислията на земята и в живота!
Истинско послание, Таничка!
Браво!!! -
Да станем...
Привет, Таня! -
"протегнала ръце в несвяст." Това изречение според мен навява чувството, че е сложено за рима. Ако го обработиш "стихото" от отлично ще стане перфектно.
-
да станем хора... малко по-добри!
Да бъде, Таня! Силно стихотворение! Поздрав! -
Хубаво послание си отправила, Танче - това е и мисията на сайта - нека добруваме, останалото е от Лукавия.
-
Дай Боже!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
