Обръщане на телескопа
Дали със гневни думи ще успеем
да променим за миг света?
Дали с иронията ще осмеем
недъзите в човешката душа?
Ще можем ли със сила да принудим
да грее слънцето в захлас,
щом сянката не смеем да прокудим,
протегнала ръце в несвяст.
Когато сме вторачени в трескàта,
заседнала във чуждите очи,
то виждаме ли в нас гредата,
залостила сърцето без мечти.
Оплакващи погубената младост,
проклинащи жестоката съдба,
забравяме, че изворът за радост
бълбука само в светлата душа.
Надраснали човешката природа,
изхвърлили днес помислите зли,
насочили обратно телескопа,
да станем хора... малко по-добри!
© Таня Мезева All rights reserved.
