Обръщение към Човека!
Обръщение към Човека!
Пред теб съм сам, о, мой Човек!
Със главна буква или в скоби!
Оставен тук на самотек,
роден от демони и роби!
Понякога си мил зевзек,
опитваш се да оцелееш,
от билки сам си правиш лек,
над трудностите си си смееш!
Към върховете ходиш пеш,
не си примамван от награди.
Ти няма във калта са спреш!
Та ний се знаеме от млади!
За Правда и за Свобода
ти с чест във битките умираш!
Но ми кажи къде в света
от тях и мъничко намираш?!
Понякога си Сатана,
а друг път си по-свят от Бога,
различен в разни времена,
работиш ти до изнемога!
От „Егото" си ставаш лош,
а друг път път на всички сторваш!
Прикрит в нощта, нападаш с нож
и чуждите права оспорваш!
И скрит под плаща на нощта,
ти чужда собственост оспорваш.
Живуркаш си така в света
и всякакви злини му сторваш!
И с твойто его във света
не винаги в Парада ходиш
и за злините ти чета –
за лумпени и кукловоди!
Не те упреквам за това!
Не съм аз, който ще те съди!
Щом си със всичко на глава,
надявам се, че ще пребъдеш!
12.12.2006 г. Техеран
,
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
