Напускам катедралата на старата ни вечност
и любовта си вземам като вярно куче.
Сърцето ми отдавна е гаргойл,
жадуващ кръв,
но през повечето време е опитен позьор
с декоративна стойност
и неясен произход.
Еретичното ми тяло
е просто жертвеник
за твоята тиха скръб.
Как да те докосна –
роня се на паяжини по скулите ти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация