25.03.2020 г., 15:57 ч.

Обсебеници в ехото на гаргойлите 

  Поезия » Свободен стих
551 0 0
Напускам катедралата на старата ни вечност
и любовта си вземам като вярно куче.
Сърцето ми отдавна е гаргойл,
жадуващ кръв,
но през повечето време е опитен позьор
с декоративна стойност
и неясен произход.
Еретичното ми тяло
е просто жертвеник
за твоята тиха скръб.
Как да те докосна –
роня се на паяжини по скулите ти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Marielli De Sing Всички права запазени

Предложения
: ??:??