Marielli_De_Sing
46 резултата
Цианидово блесналите устни
на вампирски ухилените спомени
трескаво пъплят по крехката плът
на кристално черните ми нощи.
Нахлуват, опипват сънищата, ...
  42 
От теб насам вали
в подножието на душата ми -
нелеп,
разкъсан,
излишен дъжд, ...
  42 
И това оскъдно откъм сбъдвания лято,
буревестно прелетя през орбитата ми,
докато очите ми впити в празнотата
очакваха жарта на изгрева ти.
Но ще продължа поне още вечност ...
  21 
Преди да завали студа
и да те превърне в залезна висулка
със северните ми коси, прозрачни,
се сбогувай,
защото няма друго за запомняне ...
  31 
Моето момче има щурци в сърцето си,
неочаквани лястовици вместо тяло
и много, много слана по пръстите.
Нищо не иска и нищо не очаква -
промъква се като подранила есен в съня ми. ...
  70 
  33 
Чуваш ли стъпките ми във въздуха -
косите ми се протягат заедно с костите
да те стигнат преди тъмнината да подвие опашка
и да легне в крилете ти мълком.
Пръстите на тишината отдавна са зараснали ...
  37 
По улиците на тъгата ми тръгни
и не спирай, докато не угасне
болката, впила всичките си сетива
и пипала във мен.
Това не е някаква нехайна (р)еволюция ...
  31 
Пропиляни са звуците,
ако не изтичат от теб
и песните тъмни са,
ако не са произлезли
от свещеното ти енергийно ...
  34 
Вървим нагоре, достигаме дъното –
гибелта е навсякъде,
мракът е тук и сега.
Разбеснялата се пролет на тялото ми
не е достатъчна дори за утеха. ...
  38 
Дано да ме чакаш от другата страна на ключалката,
защото името ми в този свят е Самота.
Отвъд е тук и божества няма
или са забравили,
че сме на тази планета. ...
  45 
Не е невъзможно да се влюбиш
в човек, във дракон или в залез,
но по-добре да не го правиш,
за да запазиш сърцето си цяло.
Под озъбената луна на тялото ми ...
  48 
Небето слиза по ръцете ти -
мека стълба,
по която Слънцето
ще се търкулне нащърбено
и ще угасне завинаги. ...
  32 
Толкова искам да те.
Запокитя навътре в себе си.
Така се насвятках с любови-острови,
че вече не ми остана кой знае какво
за акостиране. ...
  62 
Ако облека болката ти,
кожата ми ще угасне.
Ще спра да сънувам
изгубеното време.
Октомври ще падне ...
  32 
Последният необитаем мъж си,
малкото ми,
писъчно нереален,
с натъртено сърце.
Не бях жива преди да те съзра. ...
  32 
Когато бяхме таралежи
бодливите ми ръце
те изпращаха невидимо,
без особени белези
по ръждивия път ...
  37 
Заковани са сълзите ми
върху ложето от бъдещи спомени, любими.
Така и не успях да те докосна
сред витражите от писъци
на мраморното време. ...
  30 
Оскотелите ми спомени
тъгуват в сляпата си градина,
далеч от твоята сянка.
Ръцете ми са осиротели
за твоите плахи, ...
  39 
От всяко ново начало
се поражда поредната гибел,
със ситна, но някак нестройна походка,
с пукнатини под планините от грим
и със сърце, побиращо в себе си ...
  33 
Ще дойда при теб,
уморено мое небе,
разтворено в дъждовните ми ръце.
Само по илюзии ще пристъпя
в разлистените ти нощни очи. ...
  33 
Пресъхна радостта във мен
и всичките ми топли извори замряха,
погълна ме тъгата в мъртъв плен
и сто очи отвори тишината.
Не хвърляй камък зад гърба си, ...
  41 
Нито шепот, нито гънка небе,
нито малък светлик да уталожи нощта
не проблясва, а аз седя
на върха на последната капка
от инфектирания дъжд ...
  33 
Мое пораснало бяло момче с летни очи,
троша дъжда с грохота на сърцето си –
безкрайната тъга да плисне
по прозорците на мрака
и да го разтупти в най-страшната смърт, ...
  32 
В последното безлуние,
преди да коленичи мрака,
заточих всичките си надежди
на твоя остров-сърце,
с вещерската си кръв ...
  38 
Не ме погали пролетта,
в мен не поникна дори и вълча въздишка,
отвсякъде тишина избуява
и се роня под пръстите ти –
цветче изсъхнало и измислено. ...
  42 
  46 
Душата ми си ляга кехлибарена,
подрежда изгревните ризи,
целува косите ти ридаещи
и очите турмалинови,
изтяга се напречно на небето, ...
  42 
Когато небето разцъфтяло
заехти по светулковите стъпки,
дошло е време за замлъкване,
докато се строшат думите
и от тишината залитнат. ...
  60 
В тази тъй необуздана необятност,
под трупаните дълго скверни ледове
на хиляди отблъскващи химери,
изгряваш ти - единствен суверен
на чисто новата ни пролет. ...
  51 
Обсидиан и хиацинт, мой нощен цвят,
прегърни ме и ми донеси
упойната и сладка забрава
и нека тя да пропълзи по спрялата ми кръв.
Мракът е топлата утроба ...
  37 
Ако реша да те извая от дъжд,
докато вятърът сладко нашепва
извивките на твоето име
под бялата сламена шапка
на още топлите ни спомени ...
  65 
Сричам по мъртвите сърца на мечтите си
и се давя във фината прежда
на неотминалите безпътици,
но не изневерявам на лабиринта си
изпълнен с тежки наноси от страх ...
  47 
Не знам дали помниш как се лети,
не знам дори, дали все още пазиш крилете си
(онези, със сребристото по края),
не знам дали остана чисто небе над главите ни
и дали слънцето помни извивките ти... ...
  37 
Повече няма да има петли
и цялото безмълвие е в бяло,
без вятър, който да ме разтопи
и неприкрито отегчено да раздвижи
ленивата румба на моята кръв. ...
  70 
Зреят гласове в камбанарията
на тъжните ми ръце,
ужилени от сълзите ти,
проплакват на стража
в усуканата от ветрове ...
  59 
В сянката на сърдечния ми ритъм
слънцето се люлее на паяжина
и размята косите си,
за да изгрееш по миглите ми –
снежинково разперени. ...
  61 
В безднотръс ще се озовем
и напук на бавното любовно бързане
ще се вречем на окованата нощ
с белези от цветя по устните.
До втръсване. ...
  47 
Когато се захлопнат дверите на ротондата-живот
ще ме поливаш ли със скали от ръце,
със сърдечни снегове, понеже
небето ми е твърде нагънато,
несиметрично протегнато ...
  124 
Порутените колони на слепия ми замък
дишат, кървят и помнят душата ти,
обладана от архидемони, обгорени ветрове
и призрачни целувки.
От бучиниш са изтъкани косите ми ...
  65 
Предложения
: ??:??