Обсебеност почука на вратата...
Обсебеност почука на вратата.
Уплаших се от напора и не отворих,
а тя направи си палатка,
която гледаше през моите щори.
Събуждах се от пукот на дърва.
Направила си бе огнище.
Във наблюдение над варива,
почиваше, опънала платнище.
Очите й следяха ме кресливо,
излизах на прибежки, да не стигне
звученето, от пиене резливо...
В мене исках катапулт да се надигне.
Тогава, предразсъдъчно умряла,
ще се изстрелям нависоко, смела.
И истината - на мехурчета и вряла
ще ме излее при съседа.
От там, на безопасно разстояние
от вещицата, в двора ми забила
основите на корозионно отчаяние,
че все със грешки себе си покривам.
Ще мога без свенливост да покажа,
забравила за правила и норми,
че картографно ярко важа
и недокосната съм от окови...
Смехът ме върна зад прозореца обратно,
палатката от труса червенееше дори.
Обсебена ли съм от предразсъдъчната вероятност?
Отговори ми... Просто ми махни...
(Съседът, знаеш, че си.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
