Мислех си, че ще бъде така завинаги,
но ето, че няма ги дните отминали.
Държах се с тебе нечовешки,
обвинявах те за своите грешки!
Ето че сега аз съжалявам,
а ти си мислиш, че с теб се подигравам...
Искам просто да ми простиш
и да спреш така да се държиш!
В онзи скапан ден аз изрекох лъжата,
но повярвай, от тогава ме боли душата.
С твоя леден поглед ме попиляваш,
на парченца ме разпиляваш…
© Антоанета Симеонова Всички права запазени