16.06.2011 г., 20:27

Общо взето любов

661 0 0

                          Мислех си, че ще бъде така завинаги,
                            но ето, че няма ги дните отминали.
                            Държах се с тебе нечовешки,
                            обвинявах те за своите грешки!

                             Ето че сега аз съжалявам,
                             а ти си мислиш, че с теб се подигравам...
                             Искам просто да ми простиш
                              и да спреш така да се държиш!

                            В онзи скапан ден аз изрекох лъжата,
                            но повярвай, от тогава ме боли душата.
                            С твоя леден поглед ме попиляваш,
                              на парченца ме разпиляваш…            
                       
                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...