Общочовешкият егрегор
На нас се падна тежката съдба
в обърканото време да живеем,
което е чудовищна борба,
която на доброто ни се смее.
Греховен ли е днешният ни свят,
нападнат от жестоката корона?
Какви ли времена ни предстоят?
Отново ще скърбят ли милиони?
Готов ли е човекът за това?
Останахме без никакви гаранции,
ограбени свирепо от страха,
заключени в социалните дистанции.
Улучи ни в сърцето тъмнина
и случи се сълзи да ни залеят.
Получихме световна пустота
и в залите дечицата не пеят.
По пътища вилнее самота,
която е робинята на него.
Издига ли безценна светлина
сега общочовешкият егрегор?
Когато се събудим от съня,
надявам се да бъдем по-човечни,
да даваме на беден топлина
и думите да галят по-сърдечно.
Кошмарите си имат свой кошмар.
Човекът е велик и побеждава!
Животът е бездомен цигулар,
но винаги тълпата възхищава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
