2.02.2021 г., 23:51 ч.

Обсидиан 

  Поезия » Философска
1364 3 9

Болка живота ми счупи с вика си

на тъмни парченца обсидиан. 

Във всяко късче виждах лика си, 

като призрак злобно засмян.

 

В миг магията черна ме грабна

и затрупа с епохи товар. 

Древен жрец с ръка безпощадна, 

прикова ме на жертвен олтар.

 

Очите му сатанински горяха -

адски клади в див ритуал. 

Една след друга мечтите умряха

в гърдите с обсидианов кристал. 

 

Кървав, жрецът застана над мене, 

към сърцето ми протегна ръка

и цялото ми житейско бреме

на върха на ножа му се събра. 

 

Мятах се в каменно смъртно легло, 

в див ужас душата изпъшка -

блестящото черно вулканско стъкло,

острие с човешка кост - дръжка,

 

с гръм от плач в сърцето заби се.

Душата смаза море от печал, 

сякаш в миг адът взриви се

и затрупа ме с огнена кал.

 

Боже мой, как силно болеше, 

но това значи, че още съм жив!

Пеперуда над мене летеше

и страшният миг - стана красив!

 

Тогава съзнах: щом искаш - живееш!

И да счупиш живота - продължавай напред!

Ако и през сълзи можеш да пееш, 

имаш в дар от звездите вечен привет!

 

Извадих парчето стъкло от сърцето. 

От олтара станах на всичко готов. 

Ръка за помощ ми протегна небето

и от лютата рана бликна любов!

 

Усетих учуден, че ръцете ми, двете, 

вече са чифт силни крила. 

Жрецът в миг се превърна във цвете, 

а олтарът - в бистра река.

 

Навред по земята, като сълзи блестяха

черни кристали обсидиан. 

Парчета от живота ми мрачен те бяха -

моя живот и до край не видян!

 

Затуй педантично всяко късче събрах, 

като нежно запазих и онзи кристал, 

от който преди малко едва не умрях - 

без него животът не би бил цял! 

 

И ново огледало сътворих със любов - 

от там пак гледаше демон презрян! 

Но такъв е животът ми груб и суров - 

дяволски страшният обсидиан! 

 

И до днес в стъклото дреме тъма

и спотайва се черния пламък, 

но това вече не е мойта съдба, 

а е моят скъпоценен камък! 

 

 

© Калин Пантов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Исках да ви благодаря по отделно, но нещо системата не ми позволява! Затова - благодаря ви от сърце, Роси и Гени, и нека вдъхновението бъде с вас!
  • Успех!Имаш и моя глас!
  • И от мен имаш глас.
  • Благодаря ти, Ники!
  • Успех, Калине!
    Поздрави!
  • Благодаря за подкрепата, Пепи!
  • Откровено, силно, много добър стих. Успех!
  • Благодаря ти, Мария! Тази оценка НАИСТИНА е много важна за мен, не само, защото я получавам от творец от такава величина, а и защото, този творец е човекът, задал темата на предизвикателството! Благодаря ти от сърце!
  • Поздравявам те с радост, защото това стихотворение в най-голяма степен се доближава по моите представи и критерии до зададената тема!👏Направил си философска оценка на живота си, Калине, и макар да има леки ритмични грапавини, стихотворението е една внушителна житейска метафора, надградена сполучливо от всеки следващ куплет. Браво!😃
Предложения
: ??:??