2.02.2021 г., 23:51 ч.

Обсидиан 

  Поезия » Философска
1520 3 9
Болка живота ми счупи с вика си
на тъмни парченца обсидиан.
Във всяко късче виждах лика си,
като призрак злобно засмян.
В миг магията черна ме грабна
и затрупа с епохи товар.
Древен жрец с ръка безпощадна,
прикова ме на жертвен олтар.
Очите му сатанински горяха -
адски клади в див ритуал.
Една след друга мечтите умряха
в гърдите с обсидианов кристал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Пантов Всички права запазени

Предложения
: ??:??