Обсидиан
Болка живота ми счупи с вика си
на тъмни парченца обсидиан.
Във всяко късче виждах лика си,
като призрак злобно засмян.
В миг магията черна ме грабна
и затрупа с епохи товар.
Древен жрец с ръка безпощадна,
прикова ме на жертвен олтар.
Очите му сатанински горяха -
адски клади в див ритуал.
Една след друга мечтите умряха
в гърдите с обсидианов кристал.
Кървав, жрецът застана над мене,
към сърцето ми протегна ръка
и цялото ми житейско бреме
на върха на ножа му се събра.
Мятах се в каменно смъртно легло,
в див ужас душата изпъшка -
блестящото черно вулканско стъкло,
острие с човешка кост - дръжка,
с гръм от плач в сърцето заби се.
Душата смаза море от печал,
сякаш в миг адът взриви се
и затрупа ме с огнена кал.
Боже мой, как силно болеше,
но това значи, че още съм жив!
Пеперуда над мене летеше
и страшният миг - стана красив!
Тогава съзнах: щом искаш - живееш!
И да счупиш живота - продължавай напред!
Ако и през сълзи можеш да пееш,
имаш в дар от звездите вечен привет!
Извадих парчето стъкло от сърцето.
От олтара станах на всичко готов.
Ръка за помощ ми протегна небето
и от лютата рана бликна любов!
Усетих учуден, че ръцете ми, двете,
вече са чифт силни крила.
Жрецът в миг се превърна във цвете,
а олтарът - в бистра река.
Навред по земята, като сълзи блестяха
черни кристали обсидиан.
Парчета от живота ми мрачен те бяха -
моя живот и до край не видян!
Затуй педантично всяко късче събрах,
като нежно запазих и онзи кристал,
от който преди малко едва не умрях -
без него животът не би бил цял!
И ново огледало сътворих със любов -
от там пак гледаше демон презрян!
Но такъв е животът ми груб и суров -
дяволски страшният обсидиан!
И до днес в стъклото дреме тъма
и спотайва се черния пламък,
но това вече не е мойта съдба,
а е моят скъпоценен камък!
© Калин Пантов All rights reserved.
The work is a contestant:
