6.06.2008 г., 21:04

Обяснение за съдбовното поведение

874 0 0

Никога не я гледал влюбено,

нито й е подарявал рози,

а вместо туй, във времето прегърбено

пратил я е ТОЙ да се тормози.

 

Дали е някой сам съдбата си обичал?

Дали обичала е тя пък времето,

докато след живота си е тичал

всеки Жив под тежестта на бремето?

 

И ето я невлюбена и необичана,

но усмихната в поле от рози,

как ли не е тя наричана...

Съдбата тъжна е и нас тормози...

 

 

Р.S. Прости, Съдба! Приемам те такава! :)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тинка Това Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...