6.06.2008 г., 21:04

Обяснение за съдбовното поведение

866 0 0

Никога не я гледал влюбено,

нито й е подарявал рози,

а вместо туй, във времето прегърбено

пратил я е ТОЙ да се тормози.

 

Дали е някой сам съдбата си обичал?

Дали обичала е тя пък времето,

докато след живота си е тичал

всеки Жив под тежестта на бремето?

 

И ето я невлюбена и необичана,

но усмихната в поле от рози,

как ли не е тя наричана...

Съдбата тъжна е и нас тормози...

 

 

Р.S. Прости, Съдба! Приемам те такава! :)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тинка Това Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...