6 июн. 2008 г., 21:04

Обяснение за съдбовното поведение

871 0 0

Никога не я гледал влюбено,

нито й е подарявал рози,

а вместо туй, във времето прегърбено

пратил я е ТОЙ да се тормози.

 

Дали е някой сам съдбата си обичал?

Дали обичала е тя пък времето,

докато след живота си е тичал

всеки Жив под тежестта на бремето?

 

И ето я невлюбена и необичана,

но усмихната в поле от рози,

как ли не е тя наричана...

Съдбата тъжна е и нас тормози...

 

 

Р.S. Прости, Съдба! Приемам те такава! :)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тинка Това Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...