6 июн. 2008 г., 21:04

Обяснение за съдбовното поведение

876 0 0

Никога не я гледал влюбено,

нито й е подарявал рози,

а вместо туй, във времето прегърбено

пратил я е ТОЙ да се тормози.

 

Дали е някой сам съдбата си обичал?

Дали обичала е тя пък времето,

докато след живота си е тичал

всеки Жив под тежестта на бремето?

 

И ето я невлюбена и необичана,

но усмихната в поле от рози,

как ли не е тя наричана...

Съдбата тъжна е и нас тормози...

 

 

Р.S. Прости, Съдба! Приемам те такава! :)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тинка Това Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...