Никога не я гледал влюбено,
нито й е подарявал рози,
а вместо туй, във времето прегърбено
пратил я е ТОЙ да се тормози.
Дали е някой сам съдбата си обичал?
Дали обичала е тя пък времето,
докато след живота си е тичал
всеки Жив под тежестта на бремето?
И ето я невлюбена и необичана,
но усмихната в поле от рози,
как ли не е тя наричана...
Съдбата тъжна е и нас тормози... ...