Объркан ц(с)вят
Отдавна тази приказка чета:
Завели до една река момиче,
изкъпали го в златната вода
и всички почнали да го обичат!
Изкъпах се във същата река,
дали била е черна или златна
не спирам да се чудя досега,
цветът ѝ все не мога да отгатна!
За някои лицето ми блести,
направо съм била от чисто злато!
А други от глава та до пети
оглеждат ме - за тях цветът е матов.
Очите, казват, черни ми билѝ -
във черно гледат, казват убедено!
Съвсем са се объркали, нали?
Очите ми си гледат във зелено!
Един ми каза с много рязък тон,
че всъщност му изглеждам доста сива!
Е, някога обличам сив блузон,
но мисля, че ужасно ми отива!
Облякох се във ярки цветове
и пак светът не ми изглежда розов!
Веднага ме заляха гласове –
това напомняло на чиста поза!
И ето, най-накрая проумях,
че даже и с цветя да ги закича,
дори да бъда много мила с тях,
не могат всички мене да обичат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
