Объркана... мечтая
С всеки ден все повече се чудя,
обичах ли те, или себе си залъгвах...?
И до днес не мога да си отговоря...
Някаде навярно с тебе се обърках...
Без теб дните ми са сиви и безкрайни,
радостта ми е между метежа и тъгата,
а мислите ми чезнат, защото са нетрайни...
В теб или във мене е вината?...
Не, аз за теб не плача вече,
всъщност никога не си го позволих!
Ти просто с мен и себе си предаде.
А аз от студ и мраз се вледених...
Объркана живея, дишам и мечтая,
но не за теб, а за трепета нов!
Помогни ми... искам да се преоткрия
и да намеря "истинска любов"...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тинка Найденова Всички права запазени
