4.06.2009 г., 12:39

Объркана в самотата

665 0 1

 

Лутам се пак, тук и там, нагоре-надолу, напред и назад...

Не зная коя съм и къде съм не зная,

защо съм тук и как да се махна...

 

Мисля, размишлявам, но нищо не става,

сякаш заключена съм в тази забрава

Какво ли да правя? Какво ли да мисля?

Объркана съм - личи си и нищо не измислям...

 

Има ли някой да ми помогне,

искам навън от този кошмар!

Май че сама съм, както винаги, зная.

Сама в живота и сама до края...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О,не!Няма да останеш сама до край.Обичай и бъди обичана,защото го заслужаваш!Прегръщам те!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...