4 июн. 2009 г., 12:39

Объркана в самотата

666 0 1

 

Лутам се пак, тук и там, нагоре-надолу, напред и назад...

Не зная коя съм и къде съм не зная,

защо съм тук и как да се махна...

 

Мисля, размишлявам, но нищо не става,

сякаш заключена съм в тази забрава

Какво ли да правя? Какво ли да мисля?

Объркана съм - личи си и нищо не измислям...

 

Има ли някой да ми помогне,

искам навън от този кошмар!

Май че сама съм, както винаги, зная.

Сама в живота и сама до края...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сюзън Смърт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О,не!Няма да останеш сама до край.Обичай и бъди обичана,защото го заслужаваш!Прегръщам те!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....