Объркани семафори
ОБЪРКАНИ СЕМАФОРИ
По ската стръмен се търкулна
златна залезна сълза.
Бездомна, лунната светулка.
из мрака тихо изпълзя.
Дойдох. И с тебе се разминах.
Изпуснах тръгващия влак.
Навярно подир сто години
ще може да се срещнем пак.
Следите ти са топли още,
излъчват тихи светлини.
Самотни ли са твойте нощи?
И за това ли мен виниш?
За туй, че трудно преценяваш
и навикът е рутина,
че хлътва в безсловесна плява
непреводимата луна,
че в примка стягат тишините
и от мълчание люти,
че носех в себе си обител,
която да те приюти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
