18.10.2008 г., 12:30  

Оцеляване през лятото

779 0 5

Не можах да умра изведнъж,
да изчезна внезапно без писък,
сълзите да ме удавят през лятото.
Аз съм тука все още, макар и изстискана
в тези празни черупки от рачета.

В тази суша и в тази тропическа жега
как реши, че ще бъда удавена?
Тук на припека говори със сушата,
и изхвърля с вълните мечтите си
това което от мене остана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Публикувано във

 

© Електронно списание ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ, 2008 – 2018, БРОЙ 110 ОКТОМВРИ 2018

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...