Не можах да умра изведнъж,
да изчезна внезапно без писък,
сълзите да ме удавят през лятото.
Аз съм тука все още, макар и изстискана
в тези празни черупки от рачета.
В тази суша и в тази тропическа жега
как реши, че ще бъда удавена?
Тук на припека говори със сушата,
и изхвърля с вълните мечтите си
това което от мене остана.
© Павлина Гатева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
