20.04.2017 г., 18:48  

Оценител

697 2 13

Омръзна му да бъде зрител,

и да мълчи, и да си трае –

простакът стана оценител,

повярвал си, че всичко знае!

 

Но нещо в сметките му куца!

До три да смята само може!

Засяда в гърлото му буца...

Простак е! Ако се изложи?!

 

Тъй оценяването почна!

Из сайта вред простакът хойка,

полагайки оценка "точна" –

но анонимно и на бройка!

 

На този сложил единица,

на другия отпуснал двойка,

на трети, тих като мушица,

поставил за поредност – тройка!

 

В ръката стиснал потна мишка,

работил сръчно, неуморно,

завършва сам деня с въздишка

след делото си ползотворно!

 

Така се става оценител –

едно, че две, че три –преброй си!

Така се става и ценител!

Бе, кой те знае тука кой си?!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Владимир Владимирович! Поздрави!
  • Много точно описание! Браво, Мариане!
  • Ирина, благодаря за коментара и високата оценка! Споделеното от теб ме накара да се замисля още веднъж върху това, че добрата дума винаги е в състояние да окрили човека!
    Поздрави!
  • За пръв път ще те коментирам,Мариане,въпреки едрите букви,с които се представяш-просто не мога да насмогна да изчета всички ви.Сега ,обаче съм възхитена!Не съм учителка затова,че ще започна с перфектния ти стил,динамиката-пишеш истински стих!!Браво.Сега по съдържанието.Казал си много, с малко думи!Но видях/не само тук/и една голяма истина-Понякога за оценяването са полезни и някои допълнителни факти-като например физиономия,възраст,зодия,местоживеене и т.н.Анонимността не е гаранция за съвестта!Извинявам се,че говоря на "ти",но възрастта ми го позволява....
  • Благодаря, Пепи! Такива само си мислят, че могат да бъдат оценители! Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...