12.11.2004 г., 12:08

Очаквам...

1.1K 0 2
Очаквам всеки миг да звънне телефона,
на линията отсреща да чуя твоя глас,
навънка да излезна,да погледна през балкона
и да видя че при мене идваш в този час.

Да дойдеш и да ме прегърнеш
и да запалиш чувството в мен,
че можеш щастието да върнеш
и ще бъдеш мил,а не студен.

Че с твоите целувки ще ме палиш
и с нежност ще ме караш да "крещя",
да те обичам вечно ще ме молиш
и аз не ще се уморя.

Ще те обичам силно и горещо,
ще страдам щом не си до мен
и като при първата ни среща,
ще бъдеш толкова пленен.

Но не от мойта красота,
а от онзи блясък в очите,
защото този път не съм сама,
с тебе гледаме се и мълчиме.

Но вече спрях от тишината да се плаша,
защото знам че имам теб
и любовта завинаги е наша,
повярвай ми че всичко си за мен.

Незнам,но искам да ти го докажа,
незнам с целувки ли, с прегръдки ли, с какво?
но искам нещо да ти кажа,
за истина е прекалено хубаво.

Но по течението решавам да се пусна,
дано не ме боли,
но от устните ти искам аз да вкуся,
сърцето ми за тебе всеки ден тупти.

И всяка сутрин искам с теб да се събуждам,
а вечер да ти пожелавам "Лека нощ",
в твойте сънища самичка да се лутам,
веднага щом настъпи полунощ.

Обичам те,това последно ще ти кажа,
ще те последвам и до края на света,
ще трябва време,но ще ти покажа,
ти за мен си любовта.
ОБИЧАМ ТЕ!

На Бобчо с много обич!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Adelina Петканова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...