Очаквам всеки миг да звънне телефона,
на линията отсреща да чуя твоя глас,
навънка да излезна,да погледна през балкона
и да видя че при мене идваш в този час.

Да дойдеш и да ме прегърнеш
и да запалиш чувството в мен,
че можеш щастието да върнеш
и ще бъдеш мил,а не студен.

Че с твоите целувки ще ме палиш
и с нежност ще ме караш да "крещя",
да те обичам вечно ще ме молиш
и аз не ще се уморя.

Ще те обичам силно и горещо,
ще страдам щом не си до мен
и като при първата ни среща,
ще бъдеш толкова пленен.

Но не от мойта красота,
а от онзи блясък в очите,
защото този път не съм сама,
с тебе гледаме се и мълчиме.

Но вече спрях от тишината да се плаша,
защото знам че имам теб
и любовта завинаги е наша,
повярвай ми че всичко си за мен.

Незнам,но искам да ти го докажа,
незнам с целувки ли, с прегръдки ли, с какво?
но искам нещо да ти кажа,
за истина е прекалено хубаво.

Но по течението решавам да се пусна,
дано не ме боли,
но от устните ти искам аз да вкуся,
сърцето ми за тебе всеки ден тупти.

И всяка сутрин искам с теб да се събуждам,
а вечер да ти пожелавам "Лека нощ",
в твойте сънища самичка да се лутам,
веднага щом настъпи полунощ.

Обичам те,това последно ще ти кажа,
ще те последвам и до края на света,
ще трябва време,но ще ти покажа,
ти за мен си любовта.
ОБИЧАМ ТЕ!

На Бобчо с много обич!