Очаквам те
във клоните събудени цъфти.
Полето вън за ласките жадува
на топло слънце в младите треви.
В стъблата, възродени от магия
на нежния лазурен ден,
копнежът притаен аз ще открия,
задържан дълго в зимния си плен.
А ти ще ме потърсиш ли в полята,
покълнали от истински мечти,
където огнен южен вятър
примигва слънчеви очи.
А ти ще ме откриеш ли в сърцето
като надежда многоцветна над река,
изгряла ненадейно във небето
в усмивката на пролетна дъга.
Живка Юрукова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Юрукова Всички права запазени