Шом слънцето изгрее и деня
покаже своите лъчи, малко врабче
на балкона ти каца, да ти попее
и докато светлината му прегръща те-
сладки мелодии, озаряват погледа ти.
И стоплят всяко кътче в сърцето ти.
И усещаш уханието на дъжда от вчера,
дъжд от звезди и мечти окъпал света…
сълзи изстрадани от ангели и любов…,
за да се сбъдне мечтата на днешния ден.
За да бъде този миг възможен.
И в дъждовните капки,
останали по прозореца,
отразява се усмивката ти сега.
И от щастие заплакваш ти.
Когато лек северен ветрец,
хваща те в опиума на ръцете си…
и повежда те на разходка,
там някъде на юг от планината…
Тогава въздуха целуваш ти
без да знаеш накъде ще полети,
или пък къде ще спре, но чувстваш…
ще е близо до пясъка и морето…
Където и да е обаче, живота прегръщаш.
И земята си под краката целуваш.
Докато в целувката ти, пеперуда
излиза смело от пашкула си
и гълъб-вестоносец приютява я въздуха,
за да я занесе на либето ти,
което не се изморява да те чака…
© Лили Вълчева Всички права запазени