Очаквана целувка...

Очаквана целувка…

Шом слънцето изгрее и деня

покаже своите лъчи, малко врабче

на балкона ти каца, да ти попее

и докато светлината му прегръща те-

сладки мелодии, озаряват погледа ти.

И стоплят всяко кътче в сърцето ти.

И усещаш уханието на дъжда от вчера,

дъжд от звезди и мечти окъпал света…

сълзи изстрадани от ангели и любов…,

за да се сбъдне мечтата на днешния ден.

За да бъде този миг възможен.

И в дъждовните капки,

останали по прозореца,

отразява се усмивката ти сега.

И от щастие заплакваш ти.

Когато лек северен ветрец,

хваща те в опиума на ръцете си…

и повежда те на разходка,

там някъде на юг от планината…

Тогава въздуха целуваш ти

без да знаеш накъде ще полети,

или пък къде ще спре, но чувстваш…

ще е близо до пясъка и морето…

Където и да е обаче, живота прегръщаш.

И земята си под краката целуваш.

Докато в целувката ти, пеперуда

излиза смело от пашкула си

и гълъб-вестоносец приютява я въздуха,

за да я занесе на либето ти,

което не се изморява да те чака…