Очакване
И този ден отива си от мен,
със целия застой на самотата.
Но знам,
че туй е мамещо страдание,
предхождащо момичешко вълнение.
А утре пак ще съм сама,
сред хиляди хора-самотници.
Живеем и очакваме мига,
във който всичко земно ще се слее.
Знам!
Ти също винаги си сам
и чакаш моето присъствие.
Но този свят стои помежду нас,
за да създава чувство на привличане.
И в сънищата сме далеч един от друг.
Откраднаха и земното притегляне.
Какво остава ли? Какво...?
Аз знам!
Мига във който ще се преродим
един във друг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марияна Гочева Всички права запазени
