megivixen (Марияна Гочева)
2 2
29.12.2007 г., 18:27 ч.

Очакване 

  Поезия » Любовна
953 0 2

И този ден отива си от мен,

със целия застой на самотата.

Но знам,

        че туй е мамещо страдание,

предхождащо момичешко вълнение.

А утре пак ще съм сама,

сред хиляди хора-самотници.

Живеем и очакваме мига,

във който всичко земно ще се слее.

Знам!

       Ти също винаги си сам

и чакаш моето присъствие.

Но този свят стои помежду нас,

за да създава чувство на привличане.

И в сънищата сме далеч един от друг.

Откраднаха и земното притегляне.

Какво остава ли? Какво...?

             Аз знам!

Мига във който ще се преродим

            един във друг.

 

© Марияна Гочева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??