АннаМария (Мариана)
19 38
1.09.2007 г., 13:54 ч.

Очакване 

  Поезия
685 0 2
Очакване

Късно е. Студено е.
Тъмнали са локвите в листа.
Есен е безпесенна
и светът ми тесен е
под прихлупени небеса.

Пусти са пероните.
Сменят се сезоните,
но съдържат в себе си само есента -
влакове засилени, влакове насилствени
са отвлекли зимата, лятото и пролетта.

Идват, заминават си влакове -
безсмислени, щом те няма в тях.

Всичко ли измислих си?

Чакам те неистово,
чакам те тъй смислено,
че ме хваща страх -
а ако пристигнеш,
не двусмислено, а истински,
с някой следващ влак?

Късно е. Студено е.
Пусти са пероните.
Идват, заминават си
влакове безсмислени.
Не, не ме е страх
чакам те тъй смислено...

© Мариана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,коментарът ти значи много за мен,усещам го спонтанен и искрен!
  • "Чакам те неистово,
    чакам те тъй смислено,
    че ме хваща страх -
    а ако пристигнеш,
    не двусмислено, а истински,
    с някой следващ влак?"

    Едно очакване,понякога е повече
    отколкото изобщо да не чакаш,
    защото може би по коловозите,
    измислени са идващите влакове...

    Реагирах ритмично на красивия и динамичен стих!Поздравления!Пишеш великолепно!
Предложения
: ??:??