1.09.2007 г., 13:54

Очакване

943 0 2
Очакване

Късно е. Студено е.
Тъмнали са локвите в листа.
Есен е безпесенна
и светът ми тесен е
под прихлупени небеса.

Пусти са пероните.
Сменят се сезоните,
но съдържат в себе си само есента -
влакове засилени, влакове насилствени
са отвлекли зимата, лятото и пролетта.

Идват, заминават си влакове -
безсмислени, щом те няма в тях.

Всичко ли измислих си?

Чакам те неистово,
чакам те тъй смислено,
че ме хваща страх -
а ако пристигнеш,
не двусмислено, а истински,
с някой следващ влак?

Късно е. Студено е.
Пусти са пероните.
Идват, заминават си
влакове безсмислени.
Не, не ме е страх
чакам те тъй смислено...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,коментарът ти значи много за мен,усещам го спонтанен и искрен!
  • "Чакам те неистово,
    чакам те тъй смислено,
    че ме хваща страх -
    а ако пристигнеш,
    не двусмислено, а истински,
    с някой следващ влак?"

    Едно очакване,понякога е повече
    отколкото изобщо да не чакаш,
    защото може би по коловозите,
    измислени са идващите влакове...

    Реагирах ритмично на красивия и динамичен стих!Поздравления!Пишеш великолепно!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...