1 sept 2007, 13:54

Очакване

  Poesía
946 0 2
Очакване

Късно е. Студено е.
Тъмнали са локвите в листа.
Есен е безпесенна
и светът ми тесен е
под прихлупени небеса.

Пусти са пероните.
Сменят се сезоните,
но съдържат в себе си само есента -
влакове засилени, влакове насилствени
са отвлекли зимата, лятото и пролетта.

Идват, заминават си влакове -
безсмислени, щом те няма в тях.

Всичко ли измислих си?

Чакам те неистово,
чакам те тъй смислено,
че ме хваща страх -
а ако пристигнеш,
не двусмислено, а истински,
с някой следващ влак?

Късно е. Студено е.
Пусти са пероните.
Идват, заминават си
влакове безсмислени.
Не, не ме е страх
чакам те тъй смислено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,коментарът ти значи много за мен,усещам го спонтанен и искрен!
  • "Чакам те неистово,
    чакам те тъй смислено,
    че ме хваща страх -
    а ако пристигнеш,
    не двусмислено, а истински,
    с някой следващ влак?"

    Едно очакване,понякога е повече
    отколкото изобщо да не чакаш,
    защото може би по коловозите,
    измислени са идващите влакове...

    Реагирах ритмично на красивия и динамичен стих!Поздравления!Пишеш великолепно!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...