Sep 1, 2007, 1:54 PM

Очакване

  Poetry
949 0 2
Очакване

Късно е. Студено е.
Тъмнали са локвите в листа.
Есен е безпесенна
и светът ми тесен е
под прихлупени небеса.

Пусти са пероните.
Сменят се сезоните,
но съдържат в себе си само есента -
влакове засилени, влакове насилствени
са отвлекли зимата, лятото и пролетта.

Идват, заминават си влакове -
безсмислени, щом те няма в тях.

Всичко ли измислих си?

Чакам те неистово,
чакам те тъй смислено,
че ме хваща страх -
а ако пристигнеш,
не двусмислено, а истински,
с някой следващ влак?

Късно е. Студено е.
Пусти са пероните.
Идват, заминават си
влакове безсмислени.
Не, не ме е страх
чакам те тъй смислено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,коментарът ти значи много за мен,усещам го спонтанен и искрен!
  • "Чакам те неистово,
    чакам те тъй смислено,
    че ме хваща страх -
    а ако пристигнеш,
    не двусмислено, а истински,
    с някой следващ влак?"

    Едно очакване,понякога е повече
    отколкото изобщо да не чакаш,
    защото може би по коловозите,
    измислени са идващите влакове...

    Реагирах ритмично на красивия и динамичен стих!Поздравления!Пишеш великолепно!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...